След инфлацията

Време е да погледнем с хоризонт извън прекомерната инфлация. 

Когато тя започне да се връща към нормални нива, инвеститорите трябва да преразгледат портфейлите си и да направят корекции, които да доведат до оптимизиране на възвръщаемостта според заложения хоризонт и спрямо индивидуалния рисков профил. От  Европейската централна банка (2023) прогнозират, че инфлацията ще достигне 5,3% през 2023 г., 2,9% през 2024 г. и 2,1% през 2025 г. Според немският сайт Statista (2023) инфлацията за ЕС се очаква на нива от 6,75% през 2023 г., 2,96% през 2024 г.,  2,32% през 2025 г, 2,03% през 2026 г. и  1,96% през 2027 г. 

В статията ще ви споделя изводите от публикации, които отразяват тематиката, но не бива да бъдат считани за препоръка към предприемане на инвестиционни действия или липса на такива.

Преразглеждане на притежаваните облигации.

В случай, че сте инвеститор от България, който по някакво стечение на обстоятелствата е успял да придобие облигации, които предоставят защита от инфлация (в САЩ се наричат TIPS), е вероятно да преосмислите теглото им в портфейла. Изобщо, диверсификацията на книжата с фиксирана доходност по матуритет (падеж) , сектори и кредитен рейтинг (Campbell, 2018) е за предпочитане.

Фокус върху акции на растежа.

С подобряване на икономическите условия инвеститорите могат да погледнат към акции с висок потенциал на растеж (growth stocks). Според Fama & French (1992), тези акции са склонни да се представят добре в условия на ниска и умерена инфлация. По дефиниция същите не изплащат дивиденти, а реинвестират генерираните печалби, откъдето може да се направи извода, че е възможно да генерират сравнително по-високи капиталови печалби.

Да държим ли недвижими имоти придобити с цел инвестиция?

С стремежа си да овладеят инфлацията централните банки повишават лихвените проценти. Понякога се действа изпреварващо, но в други случай банките изчакват продължителен период, за да се уверят, че наблюдаваното стабилизиране устойчиво и няма признаци на временно явление (Mishkin, 2001). До тогава високите лихвени проценти могат да окажат отрицателно влияние върху разходите по финансирането на недвижимите имоти и тяхната пазарна стойност (Piazzesi & Schneider, 2016). Рисковете и потенциала на този пазар трябва да се оценят и на географски принцип, за да се отчетат местните особености.

Злато и благородни метали. Да или не?

Златото и другите благородни метали, като среброто и платината, често се разглеждат като активи за хеджиране (защита) срещу инфлацията. В периоди на икономическа несигурност инвеститорите могат да се насочат към тях, защот могат да помогнат за запазване на богатството и да осигурят съхранение на стойността (Baur & McDermott, 2010). Обратно, когато става дума за нормализация в нарастването на ценовите равнища, ценните метали не се считат за толкова добър инструмент за запазване на стойността на парите. От друга страна, в  свое изследване Baur (2011) говори за факторите, които определят цените на златото: "По време на геополитически рискове, като например войни или други кризи, търсенето на злато се увеличава поради статута му на сигурно убежище." (p. 265). Това означава, че докато на територията на Европа има война, то намаляването на експозициите в ценни метали, дори при стабилнo ниска инфлация трябва да се разглежда под условие.

Източници:

European Central Bank. (2023, March 16). ECB staff now see inflation reaching 1.9% in 2023, 2.3% in 2024 and 2.1% in 2025. Достъпено от https://www.ecb.europa.eu/press/pr/date/2023/html/ecb.mp230316~aad5249f30.en.html

Statista. (2023, Feb 15). Inflation rate in the European Union and Euro area from 2016 to 2022 (compared to the previous year). Retrieved March 29, 2023, from https://www.statista.com/statistics/267908/inflation-rate-in-eu-and-euro-area/#statisticContainer 

Campbell, J. Y. (2018). Understanding risk and return. Journal of Political Economy, 126(S1), S1-S2. https://doi.org/10.1086/698113

Fama, E. F., & French, K. R. (1992). The cross-section of expected stock returns. The Journal of Finance, 47(2), 427-465. https://doi.org/10.1111/j.1540-6261.1992.tb04398.x 

Mishkin, F. S. (2001). The transmission mechanism and the role of asset prices in monetary policy. National Bureau of Economic Research, Working Paper No. 8617. https://www.nber.org/papers/w8617 

Source: Piazzesi, M., & Schneider, M. (2016). Housing and macroeconomics. In Handbook of Macroeconomics (Vol. 2, pp. 1547-1640). Elsevier. https://doi.org/10.1016/bs.hesmac.2016.03.009 

Baur, D. G. (2011). Explanatory mining for gold: Contrasting evidence from simple and multiple regressions. Resources Policy, 36(3), 265-275. https://doi.org/10.1016/j.resourpol.2011.03.003 

Преслав Китипов, ДФК®, 29.03.2023г.