Попадали ли сте на реклами или предложения за регулярни инвестиционни планове? Нещо като редовна спестовност, но не държите парите си в банкова сметка или депозит, а със сумата закупувате активи. При това редовно, обикновено всеки месец, например на заплата или когато можете. Последното би било липса на дисциплина, защото какво по мотивиращо от това първо да платите на себе си, както казва известният Робърт Кийосаки. Въпросната дисциплинираща програма обикновено се свързва с инвестиране на еднаква сума пари, независимо от моментното състояние на пазара. Ще кръстим актива, в който ще влагаме пари „круша“, за да не асоциираме написаното с препоръка за инвестиции във финансови инструменти защото то не е. Крушите ще си представим, че не се развалят във времето и можем да продадем на по-късен етап със същото качество, че дори и по-добро. Все пак внимавайте, ако някоя борсова фирма наричат с наименование на плод, че да не се окаже гнил. 

Започваме нашите покупки, защото сме твърдо убедени, че само така можем да постигнем заветната цел. Моята е, да купuвам круши, които в даден момент ще струват толкова, че да мога с парите да платя първите две години от образованието на детето. Защото едното вече подпомогнахме, за второто действаме по въпроса, но тиквите, в които бяхме вложили семейно някой лев или изядохме или продадохме за финансиране на поставени цели и задачи.

Как да се ориентираме в сложните финансови термини, новини, правителствените и банкови решения, геополитически турбуленции,  ако разбирането ни за инвестиции е толкова далеч от това, с което си вадим хляба, колкото са познанията на един човек на изкуството за законите на квантовата механика. 

На помощ идва най-мързеливата стратегия, която са измислили инвестиционните умове и се нарича „Усредняване на разходите“ с оригинално наименование „Dollar Cost Averaging”. Това не е нищо повече от редовно инвестиране на една и съща сума пари всеки месец. В началото казахме, че това е лесно и дисциплиниращо. Не се изисква много, освен предварително да сте наясно с вашето допустимо равнище на риск спрямо инвестиционните цели, както и с капацитета да понесете загуби, наред с оценката на знанията и опита в областта на финансите. За целта има психометрични алгоритми за подпомагане определянето на тези на пръв поглед сложни характеристики, но ви уверявам, че когато има кой да ви разясни резултатите от един такъв тест ще сте в пъти по-знаещи и по-уверени в решенията. 

И така – стратегията за усредняване на разходите работи особено добре при падащи цени, защото нито търсите най-ниската точка за покупка, а и не би следвало да се притеснявате особено от мечите пазари, защото с една и съща сума пари ще закупите повече активи, а при последващо покачване на цените ще се възползвате от по-добри печалби. При достатъчен хоризонт разбира се.  Има ли по-добр и коя е тя?

Да разгледаме една не толкова популярен, но смислен подход в достигане на целите. Дали е по-добър? Може би. Дали има логика? Определено. Нарича се „Осредняване на стойността“ с оригинално наименование „Value Averaging”. Работи добре при нестабилни цени и дава възможност да се възползваме от пазарните тенденции. Освен това, с прилагането на този метод имаме шанс и да продаваме. Намирам го за особено подходящ за хора като мен, които желаят по-активен подход при вземането на решения и изискват финансовите цели да бъдат достигнати, но не и ненужно надминати. 

Какво се случва на практика? За разлика от инвестирането на една и съща сума пари всеки месец, аз бих се радвал на достигането на определена сума към даден период. Има и един недостатък – в някой месец ще са необходими повече средства, които трябва да предвидим. Вижте защо?

Сигурно си спомняте, че аз ще инвестирам в круши. Вместо да влагам всеки месец една и съща сума пари и да купувам различно количество, този път решавам евровата равностойност на всички плодове да бъде точно толкова колкото искам на всяка заплата. Този месец да е 500 евро, следващия общо 1000 евро., по-следващия 1500 и т.н. Така ще знам, че на уречената дата ще имам необходимата сума пари,  за да подсигуря образованието на детето. Да си поиграем с числата. Първият месец закупих 1000 круши защото всяка струваше по 50 цента. Общо 500 евро. На следваща заплата цената вече се е покачила на 60 цента и аз ще си приготвя сума, с която да имам общо 1000 евро в круши (осреднявам стойността). Можете да се досетите, че вторият месец ще инвестирам по-малко пари, заради покачването на цените. И така докато постигна своето.

В заключение мога да кажа, че и двете стратегии са отлично средство за постигане на дисциплина. Тя е необходима, освен в усилията ни да постигнем целите си, но и да се предпазим от емоционални и често нерационални действия, подклаждани от най-старите приятели на търговията с различни плодове и зеленчуци по тържищата – алчността и страха.

Преслав Китипов, MBA, ДФК® 30.09.2023г